Приемането на еврото в България – счетоводни и практически аспекти за предприятията

Промяна в учредителните актове на търговските дружества – ключово и често подценявано задължение

Една от най-съществените, но рядко изтъквани в началото промени, засяга самите учредителни документи на търговските дружества – дружествени договори, устави и учредителни актове.

Принципът, върху който стои цялата уредба

Преди да се разгледа механиката на превалутирането, е важно да се изтъкне основният принцип на чл. 30 от ЗВЕРБ: превалутирането на капитала, дяловете и акциите не променя дяловото съотношение и правата на съдружниците/акционерите. Целта на всички следващи технически правила (закръгляване, 5%-на корекция и т.н.) е именно да гарантира, че този принцип се запазва на практика дори когато математическото закръгляне създава малки разминавания.

Служебно превалутиране на капитала

На датата на въвеждане на еврото – 1 януари 2026 г. – вписаният в Търговския регистър размер на капитала на ЕООД, ООД, АД и КДА, както и номиналната стойност на акциите при АД и КДА, се заменят автоматично със стойностите им в евро и евроцентове, изчислени по правилата на чл. 31 от ЗВЕРБ. Превалутирането се извършва служебно от Агенцията по вписванията (чл. 33 от ЗВЕРБ), по фиксирания курс 1,95583, заедно с прилагане на правилата за закръгляване по чл. 13. Това става без действие от страна на дружеството и без държавна такса – капиталът в Търговския регистър се отразява в евро автоматично.

Задължение за актуализация на дружествения договор/устава

Служебното превалутиране на капитала в регистъра не отменя задължението на самото дружество да приведе вътрешните си учредителни документи в съответствие с новите стойности. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗВЕРБ, всички търговски дружества са длъжни в срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото – до 31 декември 2026 г. – да:

• приемат изменения в дружествения договор, устава или учредителния акт, отразяващи превалутирания в евро капитал и съответно превалутирания размер на дяловете (за ООД, по чл. 32, ал. 3) или номиналната стойност на акциите (за АД/КДА, по чл. 32, ал. 2);
• представят заверен препис от актуализирания документ за обявяване в Търговския регистър.

Обявяването се извършва едновременно с подаването на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър (чл. 32, ал. 4 от ЗВЕРБ), а ако дружеството не подава никакво друго заявление през годината, изменението все пак трябва да бъде обявено самостоятелно най-късно до крайния срок. За самото обявяване не се дължи държавна такса. Важно е да се отбележи, че задължението важи дори за дружества, които не развиват активна дейност или са декларирали неактивност за предходни периоди – неактивността не освобождава от задължението за актуализация на учредителния акт.

Разлики от закръгляване и правило за корекция до 5%

При превалутиране на дяловия капитал на ООД често възникват малки разлики между сборът от превалутираните дялове на отделните съдружници и служебно превалутирания общ размер на капитала – резултат от закръглянето на всеки дял поотделно. Съгласно чл. 32, ал. 5 от ЗВЕРБ, ако тази разлика засяга съотношението на дяловото участие на съдружниците, е допустимо изменение на вписания капитал в размер до 5% от вписания капитал, по облекчена процедура за изменение на дружествения договор – без да се прилагат общите правила на Търговския закон за увеличаване или намаляване на капитала.

Нови минимални прагове в евро (контекст)

Със ЗВЕРБ бяха направени и съответни промени в Търговския закон: капиталът на ООД вече не може да бъде по-малък от 1 евро, като дяловете на съдружниците не могат да бъдат по-малки от 1 евроцент (чл. 117, ал. 1 ТЗ); минималната номинална стойност на акция е 1 евроцент (чл. 162 ТЗ); минималният капитал на АД остава 25 000 евро. Тези прагове са пряко свързани с темата за актуализацията на учредителните документи и е добре да бъдат имани предвид при изготвяне на новите дружествени договори/устави.

Защо тази промяна е особено важна

Пропускането на този срок носи двоен риск. От една страна, Търговският регистър може да затрудни или да откаже последващи вписвания на дружеството (например смяна на адрес, управител, продажба на дружествени дялове), докато учредителният акт не бъде приведен в съответствие с актуалния капитал в евро. От друга страна, ЗВЕРБ предвижда и административнонаказателна санкция: на юридическите лица и едноличните търговци, които не изпълнят задължението по чл. 32 в срок, се налага имуществена санкция в размер от 150 до 1500 лв., а при повторно нарушение — от 300 до 3000 лв.

Затова актуализацията на учредителните документи следва да се третира като приоритетна задача с реални правни и финансови последици при неизпълнение, а не като техническа формалност, оставена за последния момент.

Основни счетоводни принципи при преминаване към евро

Функционална и отчетна валута

С въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за счетоводството:

• счетоводните документи в предприятията се съставят на български език, с арабски цифри и в евро; документи могат да се съставят и на чужд език и в чуждестранна валута само в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти (като равностойността им в евро се определя по централния курс на БНБ към датата на сделката);
• всички нови първични и вторични счетоводни документи (фактури, дебитни и кредитни известия), издадени от тази дата нататък, се издават единствено в евро – законът не предвижда паралелно изписване „в лева и евро“ върху счетоводните документи (за разлика от изискването за двойно обозначаване на цените към потребителите); документите по чл. 112, ал. 1 от ЗДДС (фактурите и известията) са изрично изключени от изискването за двойно обозначаване по чл. 15, ал. 3, т. 5 от ЗВЕРБ;
• документи, издадени до 31 декември 2025 г. включително, остават в левове и не се преобразуват с обратна дата.

Това налага актуализация на счетоводната политика на предприятието по отношение на функционалната валута, преобразуване на счетоводните регистри и адаптиране на вътрешните правила за документооборот.

Преизчисляване на счетоводни позиции – важно уточнение

Към датата на въвеждане на еврото предприятията преизчисляват в евро всички свои счетоводни салда, изразени в левове – активи, пасиви, вземания, задължения, парични средства и собствен капитал (чл. 48, ал. 1 от ЗВЕРБ). Преизчисляването на всеки отделен актив или пасив се извършва аналитично, по всяка позиция, чрез разделяне на левовата сума на пълния курс 1,95583, без съкращаване на курса преди делението, последвано от закръгляване на резултата по общото правило на чл. 13 (чл. 48, ал. 2 и 3 от ЗВЕРБ).

За разлика от твърдения, които циркулират в някои неофициални материали, преобразуването на активи и пасиви не е счетоводно неутрална операция в смисъл на „без ефект върху финансовия резултат“. Съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗВЕРБ, курсовите разлики, възникнали в резултат от преизчисляването на активите и пасивите, се отчитат като текущи счетоводни приходи и разходи и се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

Различно стои въпросът със собствения капитал: съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗВЕРБ, всички възникнали разлики от преизчисляването на собствения капитал се отчитат в самия собствен капитал, а не като текущ приход или разход. По-конкретно, за акционерните дружества и командитните дружества с акции чл. 31, ал. 3 от ЗВЕРБ изрично указва, че разликата между общата стойност на капитала по правилото на чл. 12 и стойността, получена от сбора на превалутираните номинални стойности на отделните акции, се отразява в перото „Неразпределена печалба/Непокрита загуба от минали години“. Именно тази по-ограничена неутралност (по отношение на капитала) често погрешно се обобщава като обхващаща и активите/пасивите – което не е коректно.

Принцип, който е вярен: самата конверсия на валутата по фиксирания курс не генерира данъчно задължение единствено заради смяната на парична единица – но произтичащите от преизчислението курсови разлики по активи и пасиви са реален елемент на финансовия резултат и подлежат на данъчно облагане в годината на отчитането им, съгласно изричния текст на чл. 48, ал. 4 от ЗВЕРБ.

Закръгляване

Общото правило за закръгляване след превалутиране (чл. 13, ал. 1 от ЗВЕРБ) е математическо:

• ако третият знак след десетичната запетая е по-малък от 5, вторият знак се запазва;
• ако третият знак е равен или по-голям от 5, вторият знак се увеличава с единица.

Законът допуска изключения от това правило, когато друг закон или акт на ЕС предвижда закръгляване до различен знак след десетичната запетая (чл. 13, ал. 2 от ЗВЕРБ) – такива специални правила съществуват например при превалутиране на стойността на дял от пенсионен фонд (закръгляване до петия знак) или на нетна стойност на активите на колективна инвестиционна схема (закръгляване до четвъртия знак).

Има и специфично изключение, което често се пропуска в практиката: при изплащане на възнаграждения за положен труд, обезщетения, парични и социални помощи, пенсии и гарантирани вземания на работници и служители, закръгляването се извършва винаги нагоре, ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула – съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗВЕРБ. Това правило важи и за вече начислени, но неизплатени към датата на въвеждане на еврото суми от посочения вид (чл. 45, ал. 2). Целта на правилото е защита на работниците и служителите, и то съзнателно се различава от общото правило на чл. 13.

Възникналите разлики от закръгляване:

• при активи и пасиви – третират се като текущ финансов резултат, по аналогия с третирането на курсовите разлики по т. 4.2 (чл. 48, ал. 4 от ЗВЕРБ);
• при собствен капитал – отразяват се в собствения капитал, без ефект върху текущия финансов резултат (чл. 48, ал. 6 от ЗВЕРБ).

Промени в счетоводното отчитане

Счетоводни системи и ERP

Предприятията трябва да осигурят:

• актуализация на счетоводния и ERP софтуер, така че основната валута на системата да стане евро от 1 януари 2026 г.;
• запазване на историческите данни в левове без преизчисление – конверсията е перспективна, не засяга минали периоди;
• надеждно архивиране преди извършване на техническата конверсия на базите данни.

Първични счетоводни документи

До 31 декември 2025 г. включително – фактурите и известията се издават в левове, по досегашния ред. От 1 януари 2026 г. – всички нови фактури и известия се издават единствено в евро. Старите документи не се коригират и не се преиздават.

Отделно от това, в периода на двойно обозначаване на цените търговците са длъжни да показват на потребителите цените на предлаганите стоки и услуги едновременно в евро и в левове – това изискване касае витрини, етикети, менюта, ценоразписи и онлайн магазини, но не и самите счетоводни документи. (Точните начална и крайна дата на този период е препоръчително да се проверят пряко в актуалния текст на ЗВЕРБ/указанията на МФ, тъй като датите на двойното обозначаване са сред детайлите, които най-често се преразказват неточно в неофициални материали.)

Финансови отчети

Съгласно чл. 48, ал. 7 и 8 от ЗВЕРБ:

• от датата на въвеждане на еврото текущото счетоводно документиране и отчитане се извършва в евро, а годишните финансови отчети се съставят в хиляди евро;
• данните за предходния отчетен период се преизчисляват в хиляди евро по правилата на чл. 12 и 13, с цел осигуряване на съпоставимост между текущия и предходния период;
• годишните финансови отчети се изготвят в паричната единица, която е официална към края на отчетния период, а съпоставимите данни за предходния период следва да са в същата парична единица (т.е. сравнителната информация не може да остане в левове).

Същите правила се прилагат съответно и при изготвянето на междинни финансови отчети и други отчети или справки за специфични цели (чл. 48, ал. 9 от ЗВЕРБ).

В приложението към ГФО е добра практика да се оповестят причината за промяната на отчетната валута, прилаганата методология на превалутиране, принципите на закръгляване и съществените ефекти върху финансовата позиция и резултата, включително размерът на признатите курсови разлики.

Данъчни аспекти

• Паричните стойности в данъчните декларации и в декларациите за задължителни осигурителни вноски за изтекъл период се посочват в паричната единица, която е била официална в края на съответния период; когато периодът приключва в рамките на или включва периода на двойно обращение (1–31 януари 2026 г.), стойностите се посочват в евро; декларациите за бъдещ данъчен период се посочват във валутата, официална към момента на подаването им (чл. 50, ал. 1 от ЗВЕРБ).
• Коригиращите декларации и други документи се подават във валутата, която е била официална в края на периода, за който се отнася коригиращата декларация (чл. 51 от ЗВЕРБ).
• Курсовите разлики, възникнали при превалутиране на активи и пасиви, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗВЕРБ – виж раздела за преизчисляването по-горе.
• Особено внимание следва да се обърне на ДДС регистрите и дневниците, фискалните устройства, както и на акцизните и митническите документи, които преминават към работа изцяло в евро от датата на въвеждане.

Тази статия има информативен характер и не замества консултация с регистриран одитор, счетоводител или юрист. При конкретни казуси е препоръчително да се направи справка с актуалния текст на Закона за въвеждането на еврото в Република България, Закона за счетоводството и официалните указания на Министерството на финансите и на БНБ.