Кои предприятия подлежат на задължителен независим финансов одит през 2026 година?

Правното основание: чл. 37 от Закона за счетоводството

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗСч, на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:

1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните три показателя:

• балансова стойност на активите — 4 000 000 лв. (2 045 168 €);
• нетни приходи от продажби — 8 000 000 лв. (4 090 335 €);
• средна численост на персонала за периода — 50 души;

2. средните и големите предприятия — без изключение, независимо дали покриват прага по т. 1, тъй като категорията им вече сама по себе си е критерий;
3. предприятията от обществен интерес (ПОИ) — банки, инвестиционни посредници, застрахователи, пенсионни и осигурителни дружества, публични дружества и др.;
4. средните и големите групи, както и всяка група, в която участва поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които задължението е установено с отделен закон (например определени категории сдружения, фондации, политически партии и др.).

Важно е да се отбележи, че за малките предприятия одитът се задейства само при надхвърляне на два от трите прага едновременно — едно само превишение (например само по приходи) не е достатъчно. За средните и големите предприятия, напротив, самата им категория по ЗСч автоматично носи задължение за одит, без да се преразглеждат поотделно показателите.

Бележка за еврото. Текстът на чл. 37 от ЗСч. сочи праговете в лева. Същевременно, съгласно чл. 5 и чл. 23 от ЗСч, в сила от 1 януари 2026 г., счетоводните документи и годишните финансови отчети на предприятията вече се съставят в евро (съответно — в хиляди евро), а не в лева. Затова при прилагане на текста на закона леваните прагове следва да се съпоставят с показателите от еврови отчети чрез фиксирания курс на превалутиране, определен със Закона за въвеждането на еврото в Република България — 1 € = 1,95583 лв. Евровите суми, посочени по-долу в скоби, са изчислени именно по този курс и са с информативен, а не с нормативен характер.

Защо праговете бяха увеличени

До приемането на последните изменения критериите за задължителен одит бяха значително по-ниски от прага за определяне на „малко предприятие" по ЗСч — на практика близо четирикратно по-ниски от европейските категории. Това означаваше, че голяма част от малките по европейски стандарти фирми все пак трябваше да правят одит всяка година, което работодателските организации определяха като ненужна административна и финансова тежест. При второ четене на промените в Закона за счетоводството бяха двойно завишени праговете за балансова стойност на активите и приходите от продажби, под които независим финансов одит не се изисква, така че критериите за одит вече се изравняват с общите прагове за категоризация на предприятията.

Освен увеличението на сумите, бяха направени и две други важни промени:

• Отпаднаха специалните, по-ниски критерии за акционерните дружества (АД) и командитните дружества с акции (КАД), които не са микропредприятия — преди това АД и КАД подлежаха на одит при доста по-ниски прагове само поради правната си форма. Сега техните критерии за одит са напълно приравнени с тези на останалите търговски дружества (ООД, ЕООД и т.н.), което създава равнопоставена регулаторна среда.

• Уточнен е режимът при консолидация. По общото правило консолидираните финансови отчети, както и годишните отчети на всички предприятия, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит — независимо от индивидуалния им размер. Законът обаче предвижда изключение: индивидуалният годишен отчет на предприятие, включено в консолидация, не подлежи на одит, ако едновременно:

  1. нетните му приходи от продажби не превишават 0,5% от консолидираните приходи на групата, и
  2. балансовата стойност на активите му не превишава 1% от консолидираните активи на групата.

  ова изключение цели да отпадне ненужният одит на незначителни по мащаб дъщерни дружества в големи групи, но не се прилага за индивидуалния отчет на предприятието майка — то винаги подлежи на одит, ако групата като цяло е средна, голяма или включва ПОИ.

Юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ)

Сдруженията и фондациите имат собствен, отделен режим по чл. 37, ал. 4 и 5 от ЗСч, който се прилага само за ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност (т.е. вписани в съответния регистър като такива).

За тях одит става задължителен, ако за текущата година надвишат поне един (не два, както при търговските дружества) от следните три показателя:

1. балансова стойност на активите към 31 декември — 1 000 000 лв. (511 292 €);
2. размер на нетните приходи от стопанска дейност и приходите от нестопанска дейност за текущата година — 2 000 000 лв. (1 022 584 €);
3. обща сума на получените през годината финансирания, заедно с неусвоените към 31 декември финансирания от предходни периоди — 1 000 000 лв. (511 292 €)

Освен това, независимо от размера си, на задължителен одит подлежат и ЮЛНЦ в обществена полза, които извършват дейност по чл. 116 от Семейния кодекс (свързана с осиновяване) — за тях одитът е задължителен без оглед на финансовите показатели.

Предприятия от обществен интерес — винаги подлежат на одит

Независимо от размера си, предприятията от обществен интерес подлежат на задължителен одит без изключение. Към тази категория се отнасят:

• кредитни институции (банки);
• застрахователи и презастрахователи;
• инвестиционни посредници и управляващи дружества;
• пенсионноосигурителни дружества и фондовете, които управляват;
• публични дружества и емитенти на ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар;
• други предприятия, определени като такива по силата на специални закони (например определени държавни предприятия).

Логиката тук е ясна — става дума за субекти, чиято финансова стабилност засяга широк кръг трети лица (вложители, акционери, осигурени лица), затова прозрачността чрез независим одит е незаменима гаранция.

Практически изводи за бизнеса

• Малките дружества вече имат по-голяма свобода — при балансова стойност на активите под 4 млн. лв. (2 045 168 €) и приходи под 8 млн. лв. (4 090 335 €) (освен ако персоналът не надхвърля 50 души заедно с някой от другите два показателя), задължение за одит по принцип не възниква.
• Категорията на предприятието трябва да се следи година за година — праговете се преценяват към края на всеки отчетен период, а преходът между категории (микро → малко → средно) може за кратко да създаде или премахне задължение за одит.
• Участието в група има решаващо значение — дори малко по индивидуалните си показатели дружество може да дължи одит, ако е част от средна, голяма група или група с предприятие от обществен интерес.
• Доброволният одит остава възможен — дружества, които не подлежат на задължителен одит, могат да изберат да възложат одит доброволно, например за по-голяма кредитна сигурност пред банки, инвеститори или партньори.

Заключение

Промените в Закона за счетоводството значително облекчиха малките и средните предприятия, освобождавайки реално мнозинството от тях от ежегодния одиторски ангажимент. Същевременно законодателят запази строг контрол върху средните, големите предприятия, групите и предприятията от обществен интерес — там, където рискът за трети лица и за стабилността на пазара е най-висок. Преценката дали конкретно предприятие подлежи на одит изисква внимателен анализ на показателите към края на отчетния период, на правната структура (самостоятелно дружество или част от група) и на специфичния му статут. При съмнение е препоръчително тази преценка да се направи съвместно с регистриран одитор или счетоводител, тъй като пропускът да се възложи задължителен одит е нарушение на ЗСч със съответните административни последици.

Статията има информативен характер и не представлява правен или счетоводен съвет за конкретен случай. Преди вземане на решения, свързани със задължението за одит на Ваше предприятие, препоръчваме консултация с регистриран одитор.